 |
|
ЯВЛЕНИЕ ДВАДЦАТЬ ПЕРВОЕ
Те же и маркиз.
МЪаЪрЪкЪиЪз. Разрешается? Можно войти?
ОЪрЪтЪеЪнЪзЪиЪя. Милости прошу.
МЪаЪрЪкЪиЪз. Привет почтеннейшим дамам.
ДЪеЪяЪнЪиЪрЪа. Ваша покорная слуга.
ОЪрЪтЪеЪнЪзЪиЪя. Здравствуйте.
МЪаЪрЪкЪиЪз (Мирандолине). Это приезжие?
МЪиЪрЪаЪнЪдЪоЪлЪиЪнЪа. Да, ваша светлость. Они оказывают честь моейгостинице.
МЪиЪрЪаЪнЪдЪоЪлЪиЪнЪа. Это баронесса Ортензия дель Поджо, а этоЪ-графиня Деянира дель Соле.
МЪаЪрЪкЪиЪз. О, какие роскошные дамы!
ОЪрЪтЪеЪнЪзЪиЪя. А вы кто, синьор?
МЪаЪрЪкЪиЪз. Я маркиз Форлипополи.
ОЪрЪтЪеЪнЪзЪиЪя. Рада познакомиться с кавалером столь достойным.
МЪаЪрЪкЪиЪз. Если я чем-нибудь могу вам служить, приказывайте. Мнеприятно, что вы остановились в этой гостинице. Наша хозяйкаЪ- замечательнаяженщина.
МЪиЪрЪаЪнЪдЪоЪлЪиЪнЪа. Этот синьорЪ- сама доброта. Он почтил меня своимпокровительством.
МЪаЪрЪкЪиЪз. Ну конечно. Я покровительствую и хозяйке и всем, ктоостанавливается в ее гостинице. Если вам понадобится что-нибудь, вам стоиттолько приказать.
ОЪрЪтЪеЪнЪзЪиЪя. Пока мне довольно одной вашей любезности.
МЪаЪрЪкЪиЪз. И вы тоже, синьора графиня, пожалуйста, располагайте мною.
ДЪеЪяЪнЪиЪрЪа. Я почту себя счастливой, если буду иметь высокую честьбыть сопричисленной к сонму ваших преданнейших слуг.
Маркиз вынимает из кармана красивый шелковый платок, развертывает его и делает вид, что хочет отереть имлоб.
МЪиЪрЪаЪнЪдЪоЪлЪиЪнЪа. Ах, какой платок, синьор маркиз!
МЪаЪрЪкЪиЪз. А? Что скажете? Красивый? Хороший у меня вкус?
МЪиЪрЪаЪнЪдЪоЪлЪиЪнЪа. Конечно, платок выбран с большим вкусом.
МЪаЪрЪкЪиЪз (Ортензии). Попадались вам такие красивые?
ОЪрЪтЪеЪнЪзЪиЪя. Замечательный! Другого такого не приходилось видеть.
МЪаЪрЪкЪиЪз (Деянире). Из Лондона.
ДЪеЪяЪнЪиЪрЪа. Чудный! Он мне очень нравится.
МЪаЪрЪкЪиЪз. Хороший у меня вкус? Правда?
МЪаЪрЪкЪиЪз. Держу пари, что граф не умеет тратить деньги. Бросает ихзря и никогда не купит ничего изящного.
МЪиЪрЪаЪнЪдЪоЪлЪиЪнЪа. Синьор маркиз отлично выбирает, подмечает,распознает, знает толк, разбирается.
МЪаЪрЪкЪиЪз (аккуратно складывая платок). Его нужно складывать какследует, чтобы не истрепался. Этого сорта товар нужно уметь беречь. (Подаетего Мирандолине.) Пожалуйте!
МЪиЪрЪаЪнЪдЪоЪлЪиЪнЪа. Вы хотите, чтоб я велела отнести его в вашукомнату?
МЪаЪрЪкЪиЪз. Нет, отнесите его в свою.
МЪиЪрЪаЪнЪдЪоЪлЪиЪнЪа. В мою? Зачем?
МЪаЪрЪкЪиЪз. Затем, что я дарю его вам.
МЪиЪрЪаЪнЪдЪоЪлЪиЪнЪа. Но я не хочу...
МЪаЪрЪкЪиЪз. Не сердите меня.
МЪиЪрЪаЪнЪдЪоЪлЪиЪнЪа. Ну, не надо, не надо... Ведь вы знаете, синьормаркиз, я не люблю огорчать никого. Чтобы не сердить вас, я его возьму.
МЪаЪрЪкЪиЪз (Ортензии). Что скажете? Такой платокЪ- и я подарил егохозяйке нашего дома!
ОЪрЪтЪеЪнЪзЪиЪя. Вы очень великодушны, синьор.
МЪаЪрЪкЪиЪз. Я всегда таков.
ДЪеЪяЪнЪиЪрЪа. Синьор маркиз, можно найти такие платки во Флоренции?Мне бы хотелось иметь точь-в-точь такой.
МЪаЪрЪкЪиЪз. Это будет очень трудно, но посмотрим.
ОЪрЪтЪеЪнЪзЪиЪя. Синьор маркиз, вы хорошо знаете город? Сделайте мнеудовольствие, пришлите хорошего сапожника; мне нужны туфли.
МЪаЪрЪкЪиЪз. Я пришлю вам своего.
ОЪрЪтЪеЪнЪзЪиЪя. Милый синьор маркиз, побудьте немного с нами.
ДЪеЪяЪнЪиЪрЪа. Давайте пообедаем вместе.
МЪаЪрЪкЪиЪз. С удовольствием.
ОЪрЪтЪеЪнЪзЪиЪя. Будьте всегда в нашем обществе. ДЪеЪяЪнЪиЪрЪа. Мы не знаем здесь никого, у нас никого нет, кроме вас.
МЪаЪрЪкЪиЪз. Милые мои дамы, я буду служить вам от всего сердца.
ЯВЛЕНИЕ ДВАДЦАТЬ ВТОРОЕ Те же и граф.
ГЪрЪаЪф. Я вас искал, Мирандолина.
МЪиЪрЪаЪнЪдЪоЪлЪиЪнЪа. Я здесь, с этими дамами.
ГЪрЪаЪф. Дамы? Почтительнейший привет!
ОЪрЪтЪеЪнЪзЪиЪя. Ваша покорная слуга.
МЪиЪрЪаЪнЪдЪоЪлЪиЪнЪа (показывает платок). Посмотрите, синьор граф,какой чудный подарок сделал мне синьор маркиз.
ГЪрЪаЪф. Очень мило! Браво, синьор маркиз!
МЪаЪрЪкЪиЪз. Да нет, это просто так! Пустячок! Спрячьте его поскорее. Ине стоило совсем об этом говорить! Я не хочу, чтобы было известно то, что яделаю.
ГЪрЪаЪф (Мирандолине.). Если дамы позволят, мне хочется сказать вам дваслова.
ОЪрЪтЪеЪнЪзЪиЪя. Пожалуйста, пожалуйста.
МЪаЪрЪкЪиЪз (Мирандолине). Если вы будете носить этот платок в кармане,он скоро истреплется.
МЪиЪрЪаЪнЪдЪоЪлЪиЪнЪа. Я положу его в вату, чтобы он не запачкался.
ГЪрЪаЪф (Мирандолине). Взгляните на эту вещицу. Тут все бриллианты.
МЪиЪрЪаЪнЪдЪоЪлЪиЪнЪа. Ах, какая прелесть!
ГЪрЪаЪф. Штучка, как раз подходящая к тем серьгам, которые я вамподарил.
Ортензия и Деянира рассматривают драгоценность и тихо
разговаривают между собой.
МЪиЪрЪаЪнЪдЪоЪлЪиЪнЪа. Подходит, да. Только это еще лучше.
ГЪрЪаЪф (Мирандолине). Так вот, чтобы у вас был полный гарнитур, я дарювам и эту вещичку.
МЪиЪрЪаЪнЪдЪоЪлЪиЪнЪа. Ни за что не возьму.
ГЪрЪаЪф. Это будет с вашей стороны очень невежливо.
МЪиЪрЪаЪнЪдЪоЪлЪиЪнЪа. Я никогда не делаю ничего невежливого. Чтобы неогорчать вас, так и быть, беру.
Ортензия и Деянира продолжают шептаться по поводу
щедрости графа.
ГЪрЪаЪф. Ну, что вы скажете, синьор маркиз, разве не хорошенькаявещичка?
МЪаЪрЪкЪиЪз. По-моему, платок в своем роде более элегантен.
ГЪрЪаЪф. Да. Но между подобного рода предметами дистанция весьмазначительная.
МЪаЪрЪкЪиЪз. Очень красиво хвастаться в обществе крупными тратами!
ГЪрЪаЪф. Ах, да! Я и забыл, что свои подарки вы делаете в строгомсекрете.
МЪаЪрЪкЪиЪз. Итак, милые дамы, я обедаю с вами.
ОЪрЪтЪеЪнЪзЪиЪя (графу). Простите, а с кем мы имеем удовольствие?..
ГЪрЪаЪф. Я граф Альбафьорита. К вашим услугам.
ДЪеЪяЪнЪиЪрЪа. Вот как! Это очень громкая фамилия. Я ее знаю.
ГЪрЪаЪф (Деянире). Я ваш покорный слуга.
ОЪрЪтЪеЪнЪзЪиЪя (графу). Вы живете здесь?
ГЪрЪаЪф. Да, синьора.
ДЪеЪяЪнЪиЪрЪа (графу). И пробудете еще?
ГЪрЪаЪф. Думаю, что да.
МЪаЪрЪкЪиЪз. Милые дамы, вы устанете стоять столько времени. Пойдемте ввашу комнату, я готов вам служить.
ОЪрЪтЪеЪнЪзЪиЪя (пренебрежительно). Благодарю вас. (Графу.) Вы откудародом, синьор граф?
ГЪрЪаЪф. Я неаполитанец.
ОЪрЪтЪеЪнЪзЪиЪя. О, мы почти земляки. Я из Палермо.
ДЪеЪяЪнЪиЪрЪа. А я римлянка. Но бывала в Неаполе и как раз по одномусвоему делу очень хотела поговорить с каким-нибудь синьором из Неаполя.
ГЪрЪаЪф. Я весь к вашим услугам, синьоры. Вы одни? С вами нет мужчин?
МЪаЪрЪкЪиЪз. С ними я, синьор граф, и они в вас не нуждаются. Потом мывам скажем почему.
ОЪрЪтЪеЪнЪзЪиЪя. Да, мы одни, синьор граф.
ГЪрЪаЪф. Мирандолина!
МЪиЪрЪаЪнЪдЪоЪлЪиЪнЪа. Синьор?
ГЪрЪаЪф. Велите накрыть в моей комнате на три прибора. (Ортензии иДеянире.) Могу я вас просить?
МЪаЪрЪкЪиЪз. Но эти дамы уже пригласили меня.
ГЪрЪаЪф. Их добрая воля выбирать кавалерами себе кого угодно. Но мойстол маленький, и за ним могут сидеть только трое.
МЪаЪрЪкЪиЪз. Я еще посмотрю, как...
ОЪрЪтЪеЪнЪзЪиЪя. Идемте, идемте, синьор граф. С господином маркизом мыпообедаем в другой раз. (Уходит.)
ДЪеЪяЪнЪиЪрЪа. Синьор маркиз, если найдете платок, вспомните обо мне.
(Уходит.)
МЪаЪрЪкЪиЪз. Граф, вы мне за это заплатите.
ГЪрЪаЪф. Что вам не нравится?
МЪаЪрЪкЪиЪз. ЯЪ- это я. Со мной нельзя так обращаться. Конечно, онахочет платок... именно такой платок... Так не получит она платка!Мирандолина, берегите его. Таких платков не сыщешь. БриллиантовЪ- сколькоугодно. А платков этого сорта ни за какие деньги не найти. (Уходит.)
ГЪрЪаЪф. Мирандолина, вам не будет неприятно, если я поухаживаю заэтими дамами?
МЪиЪрЪаЪнЪдЪоЪлЪиЪнЪа. Конечно, нет, синьор граф.
ГЪрЪаЪф. Это я делаю для вас. Чтобы ваша гостиница торговала больше иувеличились ее доходы. Но яЪ- весь ваш. Вам принадлежит мое сердце. МоебогатствоЪ- ваше. Располагайте тем и другим как хотите. Предоставляю вамполное право. (Уходит.)ЯВЛЕНИЕ ДВАДЦАТЬ ТРЕТЬЕ
Мирандолина, одна.
ДЕЙСТВИЕ ВТОРОЕ
ЯВЛЕНИЕ ПЕРВОЕ
Комната кавалера со столиком, накрытым для обеда, и креслами.
Кавалер, и Фабрицио.
СЪлЪуЪгЪа. Ваша милость, если вам угодно, кушать подано.
КЪаЪвЪаЪлЪеЪр. Сегодня как будто обед подали раньше, чем обычно?
СЪлЪуЪгЪа. В вашу комнату раньше всех. Синьор граф Альбафьорита кричал,чтобы ему подавали первому, а хозяйка велела нести прежде всех вашеймилости.
КЪаЪвЪаЪлЪеЪр. Какая, однако, она услужливая! (Пробует.) Замечательно!Скажи ей, что это мне очень нравится, что я благодарю ее.
СЪлЪуЪгЪа. Слушаю, ваша милость.
КЪаЪвЪаЪлЪеЪр
Ну конечно, если Мирандолина будет так готовить, у нее никогда небудет недостатка в жильцах. Прекрасный стол, прекрасное белье. И потом,нельзя отрицать, что она мила. Но больше всего ценю я в ней искренность.Очень хорошее свойство. Почему я не люблю женщин? Потому, что онипритворщицы, обманщицы, всегда льстят. А эта искренность...ЯВЛЕНИЕ ТРЕТЬЕ
КЪаЪвЪаЪлЪеЪр. Подай вина.
СЪлЪуЪгЪа. Слушаю.
КЪаЪвЪаЪлЪеЪр. Надо быть к ней пощедрее. Замечательная женщина! Заплачуей вдвое. Буду ласков, но завтра же уеду.
Слуга приносит поднос с вином.
А что, графу подали обед? (Пьет.)
СЪлЪуЪгЪа. Да, синьор. Только что. У него гостьи. Обедает с двумядамами.
КЪаЪвЪаЪлЪеЪр. С двумя дамами? Кто они такие?
СЪлЪуЪгЪа. Приехали в гостиницу сегодня утром. Я не знаю, кто они.
КЪаЪвЪаЪлЪеЪр. А граф был с ними знаком?
СЪлЪуЪгЪа. Не думаю. Но как только их увидел, сейчас же пригласил ихобедать.
КЪаЪвЪаЪлЪеЪр. Какая распущенность! Едва увидел женщин, сейчас же тащитих к себе. А те соглашаются. И бог знает, кто они... По мне, пусть будет ктоугодно, но раз они бабыЪ- этим все сказано. А граф, как пить дать, вылетит втрубу.
ЯВЛЕНИЕ ЧЕТВЕРТОЕ
Те же и Мирандолина с тарелкой.
МЪиЪрЪаЪнЪдЪоЪлЪиЪнЪа. Можно?
КЪаЪвЪаЪлЪеЪр. Кто там? (Делает знак слуге.)
КЪаЪвЪаЪлЪеЪр. Прими у нее из рук тарелку.
МЪиЪрЪаЪнЪдЪоЪлЪиЪнЪа. Простите! Мне хочется иметь честь поставить еена стол собственными руками. (Ставит тарелку.)
КЪаЪвЪаЪлЪеЪр. Но ведь это совсем не ваше дело.
МЪиЪрЪаЪнЪдЪоЪлЪиЪнЪа. Ах, синьор! А кто я такая? Знатная дама, что ли?Не больше чем служанка тех, кто живет в моей гостинице.
МЪиЪрЪаЪнЪдЪоЪлЪиЪнЪа. По правде говоря, я охотно бы подавала самавсем. Но... не знаю, понимаете ли вы меня? А к вам я прихожу без колебаний,свободно и смело.
КЪаЪвЪаЪлЪеЪр. Благодарю вас. Что это за кушанье?
МЪиЪрЪаЪнЪдЪоЪлЪиЪнЪа. Рагу, которое я сама приготовила.
КЪаЪвЪаЪлЪеЪр. Значит, будет очень вкусное. Раз приготовили вы сами,наверно будет хорошо.
МЪиЪрЪаЪнЪдЪоЪлЪиЪнЪа. Вы слишком добры, синьор. Я не умею толкомприготовить ничего. А очень хотелось бы угодить такому знатному кавалеру,как вы.
КЪаЪвЪаЪлЪеЪр (Громко.) Если увас есть дела, не теряйте времени со мною.
МЪиЪрЪаЪнЪдЪоЪлЪиЪнЪа. Ничего, синьор. В доме достаточно поваров ислуг. Мне было бы приятно слышать, что блюдо пришлось вам по вкусу.
КЪаЪвЪаЪлЪеЪр (слуге, с некоторым возбуждением). Подай вина!
МЪиЪрЪаЪнЪдЪоЪлЪиЪнЪа. Это блюдо, синьор, требует хорошего вина.
МЪиЪрЪаЪнЪдЪоЪлЪиЪнЪа. БургундскоеЪ- отличное вино.По-моему, из столовых вин оно лучше всякого другого.
КЪаЪвЪаЪлЪеЪр. У вас отличный вкус во всем.
МЪиЪрЪаЪнЪдЪоЪлЪиЪнЪа. Да, правда. Я ошибаюсь не часто.
КЪаЪвЪаЪлЪеЪр. Однако на этот раз вы ошиблись.
МЪиЪрЪаЪнЪдЪоЪлЪиЪнЪа. В чем, синьор?
КЪаЪвЪаЪлЪеЪр. Считая меня особенно достойным вашего расположения.
МЪиЪрЪаЪнЪдЪоЪлЪиЪнЪа (вздыхая). Ах, синьор кавалер!
КЪаЪвЪаЪлЪеЪр Что это значит? Что за вздохи такие?
МЪиЪрЪаЪнЪдЪоЪлЪиЪнЪа. Я скажу вам: внимательна я ко всем: и меняогорчает, когда подумаю, что все они сплошь неблагодарные люди.
КЪаЪвЪаЪлЪеЪр (успокоившись). Я не буду неблагодарен.
МЪиЪрЪаЪнЪдЪоЪлЪиЪнЪа. Вы ничем особенным мне и не обязаны. Поотношению к вам я делаю лишь то, что должна.
КЪаЪвЪаЪлЪеЪр. Вовсе нет. Я отлично знаю... Не такой уж я неотесанный,как вы думаете. На меня вам жаловаться не придется.
МЪиЪрЪаЪнЪдЪоЪлЪиЪнЪа. Да нет же, синьор... я и не думала...
КЪаЪвЪаЪлЪеЪр (пьет). За ваше здоровье!
МЪиЪрЪаЪнЪдЪоЪлЪиЪнЪа. Покорнейше вас благодарю. Вы делаете мне слишкоммного чести.
КЪаЪвЪаЪлЪеЪр. Превосходное вино.
МЪиЪрЪаЪнЪдЪоЪлЪиЪнЪа. БургундскоеЪ- моя страсть.
КЪаЪвЪаЪлЪеЪр. Не угодно ли? (Указывает на бутылку.)
МЪиЪрЪаЪнЪдЪоЪлЪиЪнЪа. Ах нет, благодарю вас.
КЪаЪвЪаЪлЪеЪр. Вы уже обедали?
МЪиЪрЪаЪнЪдЪоЪлЪиЪнЪа. Обедала.
КЪаЪвЪаЪлЪеЪр. Выпейте стаканчик.
МЪиЪрЪаЪнЪдЪоЪлЪиЪнЪа. Я не заслуживаю такой любезности.
КЪаЪвЪаЪлЪеЪр. Я предлагаю от всего сердца.
МЪиЪрЪаЪнЪдЪоЪлЪиЪнЪа. Не знаю, что сказать... Ну хорошо, я выпью. Выочень любезны. если позволите, я выпью из этого.
(Берет стакан кавалера.)
КЪаЪвЪаЪлЪеЪр. Что вы! Я же пил из него!
МЪиЪрЪаЪнЪдЪоЪлЪиЪнЪа (со смехом). Ничего, ничего, выпью вашиостаточки.
МЪиЪрЪаЪнЪдЪоЪлЪиЪнЪа. Уж давно, как я поела. Боюсь, не стало бы мнехудо от вина.
КЪаЪвЪаЪлЪеЪр. Пустяки!
МЪиЪрЪаЪнЪдЪоЪлЪиЪнЪа. Вы не будете добры дать мне маленький кусочекхлеба?
КЪаЪвЪаЪлЪеЪр. С удовольствием. (Дает ей хлеб.) Пожалуйста.
Вам неудобно? Не хотите ли присесть?
МЪиЪрЪаЪнЪдЪоЪлЪиЪнЪа. Ах, что вы! Я не достойна такой чести.
КЪаЪвЪаЪлЪеЪр. Глупости! Ведь мы одни.
МЪиЪрЪаЪнЪдЪоЪлЪиЪнЪа. Не дай бог, узнают синьор граф или синьормаркиз... Беда мне тогда.
КЪаЪвЪаЪлЪеЪр. Почему это?
МЪиЪрЪаЪнЪдЪоЪлЪиЪнЪа. Сто раз они мне предлагали выпить что-нибудь илисъесть, и я ни разу не согласилась.
КЪаЪвЪаЪлЪеЪр. Садитесь, пожалуйста.
МЪиЪрЪаЪнЪдЪоЪлЪиЪнЪа. Очень благодарна. Пью за все то, что доставляет удовольствиесиньору кавалеру.
КЪаЪвЪаЪлЪеЪр. Благодарю вас, любезная хозяюшка.
МЪиЪрЪаЪнЪдЪоЪлЪиЪнЪа. Этот тост не касается женщин.
КЪаЪвЪаЪлЪеЪр. Не касается? Почему?
МЪиЪрЪаЪнЪдЪоЪлЪиЪнЪа. Потому что женщин вы не переносите.
КЪаЪвЪаЪлЪеЪр. Правда, МЪиЪрЪаЪнЪдЪоЪлЪиЪнЪа. И всегда оставайтесь таким.
КЪаЪвЪаЪлЪеЪр. Мне бы не хотелось... (
МЪиЪрЪаЪнЪдЪоЪлЪиЪнЪа. Не хотелось, синьор? Чего?
КЪаЪвЪаЪлЪеЪр. Слушайте. Мне бы не хотелось, чтобы
вы заставили меня изменить характер.
МЪиЪрЪаЪнЪдЪоЪлЪиЪнЪа. Каким образом?
КЪаЪвЪаЪлЪеЪр. Мирандолина, вы очень милая девушка.
МЪиЪрЪаЪнЪдЪоЪлЪиЪнЪа. О, вы смеетесь надо мной, синьор!
КЪаЪвЪаЪлЪеЪр. Послушайте. Я скажу вам сейчас правду, чистейшую правду,которая послужит к вашей чести.
МЪиЪрЪаЪнЪдЪоЪлЪиЪнЪа. Буду слушать с удовольствием.
КЪаЪвЪаЪлЪеЪр. Вы первая в мире женщина, с которой мне было приятносидеть и болтать.
МЪиЪрЪаЪнЪдЪоЪлЪиЪнЪа. Я скажу вам почему, синьор кавалер. Вовсе непотому, что тут какая-нибудь моя заслуга. Но иной раз в крови у людей бываютвстречные токи. Симпатия и взаимная склонность возникают подчас между людьмидаже незнакомыми. И я ведь чувствую к вам что-то, чего ни к кому нечувствовала.
КЪаЪвЪаЪлЪеЪр. Боюсь, что вы хотите нарушить мой покой.
МЪиЪрЪаЪнЪдЪоЪлЪиЪнЪа. Будет вам, синьор кавалер! Вы же умный человек идолжны действовать, как подобает умному человеку. Не нужно впадать вслабости, свойственные другим. И если я замечу что-нибудьподобное, никогдабольше не приду сюда. Я ведь тоже чувствую внутри что-то, чего раньше небыло. А я вовсе не собираюсь сходить с ума по мужчинам. Особенно по такомумужчине, который ненавидит женщин, а сейчас, может быть, чтобы испытать меняи потом насмеяться, кружит мне голову соблазнительными речами. Можно мне ещекапельку бургундского, синьор кавалер?
КЪаЪвЪаЪлЪеЪр (протягивает ей стакан с вином). Вот...
МЪиЪрЪаЪнЪдЪоЪлЪиЪнЪа. Очень вам благодарна. А вы не пьете?
КЪаЪвЪаЪлЪеЪр. Выпью. МЪиЪрЪаЪнЪдЪоЪлЪиЪнЪа (кокетливо). Синьор кавалер!
КЪаЪвЪаЪлЪеЪр. Что прикажете?
МЪиЪрЪаЪнЪдЪоЪлЪиЪнЪа. Давайте чокнемся. (Чокаются.) Да здравствуютдобрые друзья!
КЪаЪвЪаЪлЪеЪр (с томным видом). Да здравствуют!
МЪиЪрЪаЪнЪдЪоЪлЪиЪнЪа. Да здравствуют... кто любит друг друга... Ичокнемся без задней мысли.
КЪаЪвЪаЪлЪеЪр. Да здравствуют!
ЯВЛЕНИЕ ПЯТОЕ
Те же и маркиз.
МЪаЪрЪкЪиЪз (входит. Кто да здравствует?
КЪаЪвЪаЪлЪеЪр (сердито). Что это значит, синьор маркиз?
МЪаЪрЪкЪиЪз. Простите, мой друг. Я звал. Никого не было.
МЪиЪрЪаЪнЪдЪоЪлЪиЪнЪа. С вашего разрешения... (Хочет уйти.)
КЪаЪвЪаЪлЪеЪр (Мирандолине). Постойте. МЪаЪрЪкЪиЪз. Прошу извинения. Ведь мы друзья. Я думал, чтоу вас никогонет. И мне приятно видеть свамиочаровательнуюхозяюшку. А? Что вы скажете?Разве это не перл создания?
МЪиЪрЪаЪнЪдЪоЪлЪиЪнЪа. Синьор маркиз, я находилась здесь, чтобы служитьсиньору кавалеру. Мне сделалось немного нехорошо, и он помог мне, давкапельку бургундского.
МЪаЪрЪкЪиЪз (кавалеру). Это бургундское?
КЪаЪвЪаЪлЪеЪр. Бургундское.
МЪаЪрЪкЪиЪз. Настоящее?
КЪаЪвЪаЪлЪеЪр. Как будто. Уплачено, как за настоящее.
МЪаЪрЪкЪиЪз. Я знаток этого вина. Дайте мне попробовать, и я вам скажу,настоящее оно или нет.
ЯВЛЕНИЕ ШЕСТОЕ
МЪаЪрЪкЪиЪз. Только, пожалуйста, не давайте мне маленькой рюмки.БургундскоеЪ- не ликер. Чтобы судить о нем, нужно глотнуть порядочно.
МЪиЪрЪаЪнЪдЪоЪлЪиЪнЪа. Теперь мне лучше, синьор кавалер. Я пойду.(Встает.)
МЪаЪрЪкЪиЪз. Сделайте мне удовольствие, посидите еще немного!
МЪиЪрЪаЪнЪдЪоЪлЪиЪнЪа. Нет, мне нужно взглянуть по дому, что тамделается. МЪаЪрЪкЪиЪз (кавалеру). Вы ничего не имеете против, если она останетсячуточку еще?
КЪаЪвЪаЪлЪеЪр. Что вам от нее нужно?
МЪаЪрЪкЪиЪз. Я хочу дать ей попробовать кипрского вина, подобногокоторому вы не пробовали с самого рождения. Мне бы хотелось, чтобМирандолина его пригубила и высказала свое мнение.
КЪаЪвЪаЪлЪеЪр (Миран долине). Ну, доставьте удовольствие синьорумаркизу, посидите еще.
МЪиЪрЪаЪнЪдЪоЪлЪиЪнЪа. Синьор маркиз меня извинит...
МЪаЪрЪкЪиЪз. Вы не хотите попробовать моего вина?
МЪиЪрЪаЪнЪдЪоЪлЪиЪнЪа. В другой раз, ваша светлость.
КЪаЪвЪаЪлЪеЪр. Ну, не уходите.
МЪиЪрЪаЪнЪдЪоЪлЪиЪнЪа. Вы мне приказываете?
КЪаЪвЪаЪлЪеЪр. Я прошу вас остаться.
МЪиЪрЪаЪнЪдЪоЪлЪиЪнЪа (садится). Я повинуюсь.
МЪаЪрЪкЪиЪз. Друг мой, за ваше здоровье! (Поднимает бокалбургундского.)
КЪаЪвЪаЪлЪеЪр. Ну, как вы его находите?
МЪаЪрЪкЪиЪз. Вы меня простите, но оно никуда не годится. Вот выпопробуйте моего кипрского!
КЪаЪвЪаЪлЪеЪр. Да где же оно, это знаменитое кипрское?
МЪаЪрЪкЪиЪз. Здесь, со мной. Я принес его и хочу доставить всем намудовольствие. (Достает очень маленькую бутылочку.) Вот полюбуйтесь.
МЪиЪрЪаЪнЪдЪоЪлЪиЪнЪа. Я вижу, что синьор маркиз не желает, чтобы еговино бросилось нам в голову.
МЪаЪрЪкЪиЪз. Это? Его надо пить по каплям. Ну-ка! Рюмочек нам!(Откупоривает бутылочку.)
Слуга приносит рюмки.
Нет, эти слишком велики. Разве нет поменьше? (Прикрывает бутылочку рукой.)
КЪаЪвЪаЪлЪеЪр (слуге). Дай в которые капают розовое масло.
МЪиЪрЪаЪнЪдЪоЪлЪиЪнЪа. А может быть, с нас хватит, если мы егопонюхаем?
МЪаЪрЪкЪиЪз (нюхает). Замечательно! Букет прямоупоительный!
Слуга приносит три крошечных рюмочки. Маркиз медленно
наливает в них вина, дает рюмку Мирандолине, другую
кавалеру, третью придвигает себе и тщательно
закупоривает бутылочку.
Амброзия! (Пьет.) Настоящая амброзия! Небесный напиток!
МЪаЪрЪкЪиЪз (кавалеру). Ну, как вам?
КЪаЪвЪаЪлЪеЪр. Ничего себе. Хорошо.
МЪаЪрЪкЪиЪз. А вам нравится, Мирандолина?
МЪиЪрЪаЪнЪдЪоЪлЪиЪнЪа. Я не могу притворяться, синьор. Не нравится мне.Дрянь вино! Никак нельзя сказать, что хорошее. Одобряю тех, кто умееткривить душой; но кто умеет это делать в одном случае, тот сделает то же и вдругом.
МЪаЪрЪкЪиЪз. Мирандолина, вы ничего не смыслите в этих винах. Мне васжаль. Вы сумели оценить платок, который я вам подарил, но в кипрском вине вытолку не знаете. (Допивает.)
МЪаЪрЪкЪиЪз (слуге). Ну-ка, три чистых рюмочки.
МЪиЪрЪаЪнЪдЪоЪлЪиЪнЪа. Мне больше не нужно.
МЪаЪрЪкЪиЪз. Нет, нет, не думайте, это не для вас. (Наливает из своейбутылки в три новые рюмки; слуге.) Милейший, с разрешения вашего хозяина,пойдите к графу Альбафьорита и скажите ему от меня громко, так, чтобы всеслышали, что я прошу его отведать моего кипрского вина.
СЪлЪуЪгЪа. Слушаю. (В сторону.) Ну, от этих наперстков они пьяными небудут. (Уходит.)
КЪаЪвЪаЪлЪеЪр. До чего же у вас широкая натура, господин маркиз.
МЪаЪрЪкЪиЪз. У меня? Спросите Мирандолину.
МЪиЪрЪаЪнЪдЪоЪлЪиЪнЪа. О да, еще бы!
МЪаЪрЪкЪиЪз (Мирандолине). А что, кавалер видел ваш платок?
МЪиЪрЪаЪнЪдЪоЪлЪиЪнЪа. Нет еще.
МЪаЪрЪкЪиЪз (кавалеру). Ну, так увидите. (Прячет бутылочку с остаткамивина.) Это я припрячу себе на вечер. Бальзам!
МЪиЪрЪаЪнЪдЪоЪлЪиЪнЪа. Смотрите, как бы вам не заболеть от этого,синьор маркиз.
МЪаЪрЪкЪиЪз. Знаете, от чего я болен?
МЪиЪрЪаЪнЪдЪоЪлЪиЪнЪа. От чего? Скажите.
МЪаЪрЪкЪиЪз. От ваших прекрасных глаз.
МЪиЪрЪаЪнЪдЪоЪлЪиЪнЪа. Неужели?
МЪаЪрЪкЪиЪз. Синьор кавалер, я влюблен в нее без ума.
КЪаЪвЪаЪлЪеЪр. Весьма сожалею.
МЪаЪрЪкЪиЪз. Вы никогда не испытывали любви к женщине! Вот погодитеЪ-испытаете и тогда пожалеете меня.
КЪаЪвЪаЪлЪеЪр. Я и так вас жалею.
МЪаЪрЪкЪиЪз. А ревнив яЪ- как зверь. Я позволяю ей сидеть рядом с вамипотому только, что знаю, кто вы. Если бы это был кто-нибудь другой, я нестерпел бы и за сто тысяч дублонов.
ЯВЛЕНИЕ СЕДЬМОЕ
Те же и слуга с бутылкой вина на подносе.
СЪлЪуЪгЪа (маркизу). Синьор граф благодарит вашу светлость и шлет вамбутылку Канарского.
МЪаЪрЪкЪиЪз. О, о! Он хочет своим Канарским отплатить за мое кипрское!Ну-ка покажи. Да он полоумный какой-то! (Встает и берет бутылку.) Фу, какаягадость! Я уже чувствую по запаху.
КЪаЪвЪаЪлЪеЪр. Да вы попробуйте сначала.
МЪаЪрЪкЪиЪз. И пробовать ничего не хочу. Это наглость, под статьдругим, которые мне постоянно приходится терпеть от графа. Он хочетперещеголять меня, задеть, вызвать на какую-нибудь вспышку. И клянусь, онэтого добьется,Ъ- такая разразится вспышка, что будет стоить сотен других!
Мирандолина, если вы не выгоните его, случится что-то ужасное.
Он наглец! ЯЪ- это я, и не потерплю таких оскорблений! (Уходит,унося с собой бутылку.)
ЯВЛЕНИЕ ВОСЬМОЕ
Кавалер, Мирандолина и слуга.
КЪаЪвЪаЪлЪеЪр. Бедный маркиз сошел с ума.
МЪиЪрЪаЪнЪдЪоЪлЪиЪнЪа. Очевидно, на случай разлития желчи он захватил ссобой бутылку: будет лечиться.
КЪаЪвЪаЪлЪеЪр. Говорю вам, он сумасшедший. Это вы свели его с ума.
МЪиЪрЪаЪнЪдЪоЪлЪиЪнЪа. Разве я из таких, которые сводят с ума мужчин?
КЪаЪвЪаЪлЪеЪр (пылко). О, конечно!
МЪиЪрЪаЪнЪдЪоЪлЪиЪнЪа (встает). Синьор кавалер, с вашего разрешения...
КЪаЪвЪаЪлЪеЪр. Постойте.
МЪиЪрЪаЪнЪдЪоЪлЪиЪнЪа (идет). Простите меня, я никого не свожу с ума.
КЪаЪвЪаЪлЪеЪр. Выслушайте меня МЪиЪрЪаЪнЪдЪоЪлЪиЪнЪа. Извините.
КЪаЪвЪаЪлЪеЪр (властно). Подождите, говорю я вам.
МЪиЪрЪаЪнЪдЪоЪлЪиЪнЪа Чего вы хотите отменя?
КЪаЪвЪаЪлЪеЪр Ничего!.. Выпьем! Еще по стаканчику
бургундского.
МЪиЪрЪаЪнЪдЪоЪлЪиЪнЪа. Ну хорошо. Только поскорее. Мне надо идти.
КЪаЪвЪаЪлЪеЪр. Садитесь.
МЪиЪрЪаЪнЪдЪоЪлЪиЪнЪа. Нет, стоя, стоя.
КЪаЪвЪаЪлЪеЪр Ну, вот, возьмите.
МЪиЪрЪаЪнЪдЪоЪлЪиЪнЪа. Последний тост, и я бегу. Этому тосту научила
меня моя бабушка.
Слава Амуру, Бахусу слава!
Радость нам оба вливают в кровь.
Входит чрез горло веселая лава,
Входит чрез очи в сердце любовь.
Только пригублю виноЪ- и мой глаз
Пламенным зовом вспыхнет для вас.
КЪаЪвЪаЪлЪеЪр. Браво, бравоАх, плутовка!
СЪлЪуЪгЪа. Прикажете подать фрукты?
КЪаЪвЪаЪлЪеЪр. Убирайся ко всем дьяволам!?
Комната графа.
Граф, Ортензия и Деянира.
ГЪрЪаЪф. Курьезный этот маркиз Форлипополи. Но теперь ему почти нена что жить. А волочиться все-таки любит.
ОЪрЪтЪеЪнЪзЪиЪя. Видно, что он хочет быть щедрым, но не может.
ДЪеЪяЪнЪиЪрЪа. Он дает то немногое, что у него есть; и хочет, чтобы обэтом знали все.
ГЪрЪаЪф. Недурной был бы тип для одной из ваших комедий.
ОЪрЪтЪеЪнЪзЪиЪя. Подождите, скоро приедет труппа, и мы начнем играть.Тогда можно будет изобразить его так, что всем будет весело.
ДЪеЪяЪнЪиЪрЪа. У нас есть актеры, которые так вам представят когоугодно, что пальчики оближете.
ГЪрЪаЪф. Но если вы хотите посмеяться, вам нужно и впредь разыгрыватьперед ним знатных дам.
ОЪрЪтЪеЪнЪзЪиЪя. Я могу сколько угодно, а вот у Деяниры сейчас жеполучается неестественно.
ДЪеЪяЪнЪиЪрЪа. На меня нападает смех, когда меня принимают за важнуюособу.
ГЪрЪаЪф. Вы хорошо сделали, что не стали разыгрывать меня. Теперь ябуду в состоянии немного поддержать вас.
ОЪрЪтЪеЪнЪзЪиЪя. Вы, синьор граф, будете нашим покровителем.
ДЪеЪяЪнЪиЪрЪа. Мы подруги и сообща будем пользоваться вашими милостями.
ГЪрЪаЪф. Вот что я скажу вамЪ- скажу откровенно. Я буду служить вамнасколько смогу; но у меня есть обязательства, которые лишат менявозможности бывать у вас.
ОЪрЪтЪеЪнЪзЪиЪя. Какая-нибудь маленькая привязанность, синьор граф?
ГЪрЪаЪф. Скажу по секрету: это хозяйка нашей гостиницы.
ОЪрЪтЪеЪнЪзЪиЪя. Вот это здорово! Экая важная дама, подумаешь! Яудивляюсь вам, синьор граф, что вы возитесь с трактирщицей.
ДЪеЪяЪнЪиЪрЪа. Во всяком случае, было бы лучше, если бы вы обратилисвое благосклонное внимание на актрису.
ГЪрЪаЪф. По правде говоря, я не люблю иметь дело с актрисами. Сегоднявы тут, завтра вас нет.
ОЪрЪтЪеЪнЪзЪиЪя. А разве так не лучше, синьор граф? Благодаря этому незатягиваются связи и люди не разоряются.
ГЪрЪаЪф. Как бы там ни было, но я считаю себя с ней связанным. Я люблюее и не хочу огорчать.
ДЪеЪяЪнЪиЪрЪа. Но что в ней хорошего?
ГЪрЪаЪф. О, много!
ОЪрЪтЪеЪнЪзЪиЪя. Не понимаете, Деянира? Она ведь красотка, всябело-розовая! ГЪрЪаЪф. Она очень остроумна!
ДЪеЪяЪнЪиЪрЪа. Неужели в этом вы станете сравнивать ее с нами?
ГЪрЪаЪф. Довольно!
ОЪрЪтЪеЪнЪзЪиЪя. О, синьор граф, МирандолинаЪ- настоящая Венера!
ДЪеЪяЪнЪиЪрЪа. Верно, верно, остроумна, умеет отлично разговаривать...
ГЪрЪаЪф. Ну вот! Этак мне больше по вкусу.
ОЪрЪтЪеЪнЪзЪиЪя. Такими пустяками мы всегда готовы угодить вам.
ГЪрЪаЪф (смотрит в глубь сцены). А! Взгляните туда. Заметили
ОЪрЪтЪеЪнЪзЪиЪя. Видела. А что?
ГЪрЪаЪф. Тоже пригодился бы вам для ваших комедий.
ОЪрЪтЪеЪнЪзЪиЪя. В каком он роде?
ГЪрЪаЪф. Терпеть не может женщин!
ДЪеЪяЪнЪиЪрЪа. Экий дурень!
ОЪрЪтЪеЪнЪзЪиЪя. Должно быть, какая-нибудь женщина ему здорово
насолила.
ГЪрЪаЪф. Он никогда не был влюблен Он презирает всех женщин.Достаточно сказать, что он не хочет глядеть даже на Мирандолину.
ОЪрЪтЪеЪнЪзЪиЪя если бы ему пришлосьиметь дело со мною, он переменил бы мнение.
ДЪеЪяЪнЪиЪрЪа. Я бы сама взялась занего.
ГЪрЪаЪф. Давайте позабавимся. Если вам удастсявскружить ему головуЪ- слово дворянина, я сделаю вам великолепный подарок.
ОЪрЪтЪеЪнЪзЪиЪя. Мне не нужно никакой награды. Я займусь этим длясобственного развлечения.
ДЪеЪяЪнЪиЪрЪаМы просто тут повеселимся немножко, пока
подъедут наши актеры.
ГЪрЪаЪф. Сомневаюсь, чтобы у вас что-нибудь вышло.
ОЪрЪтЪеЪнЪзЪиЪя. Вы нас не знаете,
ГЪрЪаЪф. Я беру все на себя.
ДЪеЪяЪнЪиЪрЪа. А мне маркиз обещал подарить платок. Только тоже, думаю,держи карман!
ГЪрЪаЪф. Найдем платок!
ДЪеЪяЪнЪиЪрЪа. А мне как раз он был очень нужен.
ГЪрЪаЪф (достает из кармана шелковый платок). Если этот вам подойдет,прошу покорно. Он чистый.
ДЪеЪяЪнЪиЪрЪа. Очень благодарна за любезность.
ГЪрЪаЪф. Вот и кавалер. Отойдите немного в сторону. Не то увидитвасЪ- удерет.
ОЪрЪтЪеЪнЪзЪиЪя. Как его зовут?
ГЪрЪаЪф. Кавалер Рипафратта, родом тосканец.
ДЪеЪяЪнЪиЪрЪа. Женат?
ГЪрЪаЪф Он видеть не может женщин.
ОЪрЪтЪеЪнЪзЪиЪя. Богат? (Немного отходит в сторону.)
ДЪеЪяЪнЪиЪрЪа. И щедр? (Тоже отходит.)
ГЪрЪаЪф. Как будто.
ДЪеЪяЪнЪиЪрЪа. Пусть приходит.
ОЪрЪтЪеЪнЪзЪиЪя. И будьте за нас спокойны.