 |
|
ЯВЛЕНИЕ ВОСЕМНАДЦАТОЕ
Кавалер и слуга со шпагой и шляпой.
СЪлЪуЪгЪа. Вот, принес вам шпагу и шляпу.
КЪаЪвЪаЪлЪеЪр. Убирайся.
СЪлЪуЪгЪа. Чемоданы уже...
КЪаЪвЪаЪлЪеЪр. Убирайся вон, будь ты проклят!..
СЪлЪуЪгЪа. Мирандолина!..
КЪаЪвЪаЪлЪеЪр. Пошел вон, или я размозжу тебе голову! (Замахиваетсякувшином.)
Слуга убегает.
Ну же, милая Мирандолина, Откройте глазки. Скажите мне смело все, все.
ЯВЛЕНИЕ ДЕВЯТНАДЦАТОЕ
Те же, маркиз и граф.
МЪаЪрЪкЪиЪз. Синьор кавалер!
ГЪрЪаЪф. Друг мой!
МЪиЪрЪаЪнЪдЪоЪлЪиЪнЪа (встает). Ох!
МЪаЪрЪкЪиЪз. Я привел ее в чувство.
ГЪрЪаЪф. Прекрасно сделали.
МЪаЪрЪкЪиЪз. Однако кто-то, кажется, терпеть не может женщин.
КЪаЪвЪаЪлЪеЪр. Какая наглость!
ГЪрЪаЪф. Повержены в прах! Вы тоже!
КЪаЪвЪаЪлЪеЪр. Идите все к черту! (Швыряет в маркиза и графа кувшин,который падает на пол и разбивается; кавалер в бешенстве уходит.)
ГЪрЪаЪф. Он сошел с ума! (Уходит.)
МЪаЪрЪкЪиЪз. Я потребую удовлетворения за такую обиду. (Уходит.)
МЪиЪрЪаЪнЪдЪоЪлЪиЪнЪа. великолепно.
ДЕЙСТВИЕ ТРЕТЬЕ
ЯВЛЕНИЕ ПЕРВОЕ
Комната Мирандолины. Гладильный стол.
МЪиЪрЪаЪнЪдЪоЪлЪиЪнЪа. Пора заняться делами.Фабрицио!
ФЪаЪбЪрЪиЪцЪиЪо (входит). Синьора?..
МЪиЪрЪаЪнЪдЪоЪлЪиЪнЪа. принесите горячийутюг.
ФЪаЪбЪрЪиЪцЪиЪо (Слушаю, синьора.
МЪиЪрЪаЪнЪдЪоЪлЪиЪнЪа. Простите, что затрудняю вас.
ФЪаЪбЪрЪиЪцЪиЪо. Пожалуйста, синьора. Раз я ем ваш хлеб, я обязан вамслужить. (Хочет идти.)
МЪиЪрЪаЪнЪдЪоЪлЪиЪнЪа. Стойте. Слушайте меня. Вы вовсе не обязаныслужить мне в этих делах. Но я знаю, что для меня вы все делаете охотно, ия... Ну, хватит. Больше ничего не скажу.
ФЪаЪбЪрЪиЪцЪиЪо. Я готов достать вам луну с неба. Только я вижу, чтовсе пошло прахом.
МЪиЪрЪаЪнЪдЪоЪлЪиЪнЪа. Прахом? Почему прахом? Разве я проявила к вамнеблагодарность?
ФЪаЪбЪрЪиЪцЪиЪо.. Вас все больше тянет к важнымгосподам.
МЪиЪрЪаЪнЪдЪоЪлЪиЪнЪа. Глупенький мой! Если бы я могла сказать все...Ну, живо, живо, идите за утюгом.
ФЪаЪбЪрЪиЪцЪиЪо. Да ведь я видел все собственными глазами.
МЪиЪрЪаЪнЪдЪоЪлЪиЪнЪа Полно болтать зря! Тащите мне
утюг.
ФЪаЪбЪрЪиЪцЪиЪо. Иду, иду. Послужу вам, да недолго. (Уходит.)
МЪиЪрЪаЪнЪдЪоЪлЪиЪнЪа (притворяется, что говорит про себя, но так,
чтобы Фабрицио услышал за дверью). Ох, уж эти мужчины! Чем больше их любишь,
тем хуже получается.
ФЪаЪбЪрЪиЪцЪиЪо (быстро вернувшись, нежно). Что вы сказали?
МЪиЪрЪаЪнЪдЪоЪлЪиЪнЪа. Пойдете ли вы за утюгом наконец?
ФЪаЪбЪрЪиЪцЪиЪо. Иду, принесу сейчас.
ЯВЛЕНИЕ ВТОРОЕ
Мирандолина, потом слуга кавалера.
СЪлЪуЪгЪа (входит). Синьора Мирандолина!
МЪиЪрЪаЪнЪдЪоЪлЪиЪнЪа. Что вам, мой друг?
СЪлЪуЪгЪа. Хозяин мой вам кланяется и прислал узнать, как вы себя
чувствуете.
МЪиЪрЪаЪнЪдЪоЪлЪиЪнЪа. Скажите ему, что превосходно.
СЪлЪуЪгЪа (дает ей золотой флакон). Он говорит, чтобы вы выпили немного
этой мелиссовой воды{3}. Это вам будет полезно.
МЪиЪрЪаЪнЪдЪоЪлЪиЪнЪа. Флакон золотой?
СЪлЪуЪгЪа. Золотой. Наверно знаю.
МЪиЪрЪаЪнЪдЪоЪлЪиЪнЪа. Почему он не дал мне этой воды, когда со мной
случился такой ужасный обморок?
СЪлЪуЪгЪа. У него тогда не было этого пузырька.
МЪиЪрЪаЪнЪдЪоЪлЪиЪнЪа. А откуда он у него теперь?
СЪлЪуЪгЪа. Скажу вам по секрету: он послал меня за ювелиром и купил у
него флакон. Двенадцать цехинов заплатил. А потом я сходил в аптеку за
мелиссовой водой.
МЪиЪрЪаЪнЪдЪоЪлЪиЪнЪа. Ха-ха-ха!
СЪлЪуЪгЪа. Вы смеетесь?
МЪиЪрЪаЪнЪдЪоЪлЪиЪнЪа. Ну да, смеюсь. Присылает мне лекарство, когда у
меня все прошло.
СЪлЪуЪгЪа. Пригодится для другого раза.
МЪиЪрЪаЪнЪдЪоЪлЪиЪнЪа. Ладно, выпью немного... в целях предупреждения.(Пьет.) Теперь отнесите ему и поблагодарите. (Протягивает ему флакон.)
СЪлЪуЪгЪа. Да нет же, флакон ваш.
МЪиЪрЪаЪнЪдЪоЪлЪиЪнЪа. Как так мой?
СЪлЪуЪгЪа. Ну да. Хозяин купил его нарочно для вас.
МЪиЪрЪаЪнЪдЪоЪлЪиЪнЪа. Нарочно для меня?
СЪлЪуЪгЪа. Для вас. Только не выдавайте меня.
МЪиЪрЪаЪнЪдЪоЪлЪиЪнЪа. Отнесите ему его флакон и поблагодарите от моегоимени.
СЪлЪуЪгЪа. Да что вы!
МЪиЪрЪаЪнЪдЪоЪлЪиЪнЪа. Несите же, говорю. Не возьму его.
СЪлЪуЪгЪа. Вы хотите хозяина обидеть?
МЪиЪрЪаЪнЪдЪоЪлЪиЪнЪа. Поменьше рассуждайте. Вы обязаны отнести.Берите.
СЪлЪуЪгЪа. Что делать? Отнести ему? (В сторону.) Ну, женщина! Швыряетсядвенадцатью цехинами. Другой такой не встречал и вряд ли встречу. (Уходит.)
ЯВЛЕНИЕ ТРЕТЬЕ
Мирандолина, потом Фабрицио.
МЪиЪрЪаЪнЪдЪоЪлЪиЪнЪа. Готов, голубчик!
ФЪаЪбЪрЪиЪцЪиЪо (входит, нахохлившись, с утюгом в руке). Вот ваш утюг.
МЪиЪрЪаЪнЪдЪоЪлЪиЪнЪа. Хорошо разгорелся?
ФЪаЪбЪрЪиЪцЪиЪо. Да, очень. Впору мне так распалиться.
МЪиЪрЪаЪнЪдЪоЪлЪиЪнЪа. Это еще что за новости?
ФЪаЪбЪрЪиЪцЪиЪо. Ваш синьор кавалер посылает к вам узнавать о здоровье,подарки шлет... Мне сказал его слуга.
МЪиЪрЪаЪнЪдЪоЪлЪиЪнЪа. Совершенно верно, синьор! Он прислал мне золотойфлакон, а я отправила его обратно.
ФЪаЪбЪрЪиЪцЪиЪо. Вы отправили его обратно?
МЪиЪрЪаЪнЪдЪоЪлЪиЪнЪа. Еще как отправила! Спросите у слуги.
ФЪаЪбЪрЪиЪцЪиЪо. А почему вы его не взяли?
МЪиЪрЪаЪнЪдЪоЪлЪиЪнЪа. Потому... потому, Фабрицио... чтобы вы неговорили... Ну, довольно об этом.
ФЪаЪбЪрЪиЪцЪиЪо. Мирандолина, дорогая моя, простите меня!
МЪиЪрЪаЪнЪдЪоЪлЪиЪнЪа. Подите поставьте мне другой утюг и, когдаразогреется, принесите сюда.
ФЪаЪбЪрЪиЪцЪиЪо. Сейчас иду. И поверьте, что если я говорю...
МЪиЪрЪаЪнЪдЪоЪлЪиЪнЪа. Ну, довольно. Больше ни слова. Не злите меня.
ФЪаЪбЪрЪиЪцЪиЪо. Молчу, молчу. (Про себя.) Взбалмошная головка! Авсе-таки люблю ее. (Уходит.)
МЪиЪрЪаЪнЪдЪоЪлЪиЪнЪа. И это вышло недурно. Фабрицио остался доволен,что я не взяла флакона у кавалера. Это называется уметь жить, уметьдействовать, уметь всем пользоватьсяЪ- изящно, прилично и достаточнонепринужденно. Нет, там, где нужна ловкость, я не посрамлю свой пол.
ЯВЛЕНИЕ ЧЕТВЕРТОЕ
Мирандолина и кавалер.
КЪаЪвЪаЪлЪеЪр. Мирандолина!
МЪиЪрЪаЪнЪдЪоЪлЪиЪнЪа (гладит). Ах, синьор кавалер! Здравствуйте!
КЪаЪвЪаЪлЪеЪр. Как вы себя чувствуете?
МЪиЪрЪаЪнЪдЪоЪлЪиЪнЪа (гладит, не глядя на него). Очень хорошо, к вашимуслугам.
КЪаЪвЪаЪлЪеЪр. Я немного обижен на вас.
МЪиЪрЪаЪнЪдЪоЪлЪиЪнЪа. За что, синьор?
КЪаЪвЪаЪлЪеЪр. Почему вы отказались принять маленький флакон, который явам послал?
МЪиЪрЪаЪнЪдЪоЪлЪиЪнЪа (гладит). А что мне с ним делать?
КЪаЪвЪаЪлЪеЪр. Пригодился бы, может быть.
МЪиЪрЪаЪнЪдЪоЪлЪиЪнЪа. Я, слава богу, не подвержена обморокамНи разу в жизни со мною не было того, что случилось сегодня.
КЪаЪвЪаЪлЪеЪр. Милая Мирандолина, неужели я причина этого злосчастногопроисшествия?
МЪиЪрЪаЪнЪдЪоЪлЪиЪнЪа (гладит). Боюсь, что именно вы.
КЪаЪвЪаЪлЪеЪр (страстно). Я? Неужели?
МЪиЪрЪаЪнЪдЪоЪлЪиЪнЪа (гладит с остервенением). Вы заставили меня питьэто проклятое бургундское, и мне стало нехорошо.
КЪаЪвЪаЪлЪеЪр (ошеломленный). Как! Возможно ли?
МЪиЪрЪаЪнЪдЪоЪлЪиЪнЪа (гладит). А вы что думали? Никогда не придубольше в вашу комнату.
КЪаЪвЪаЪлЪеЪр (любовно). Понимаю. Не придете больше ко мне в комнату?
Понимаю, в чем секрет. Да, понимаю. Но вы придете ко мне, дорогая, и
останетесь довольны.
МЪиЪрЪаЪнЪдЪоЪлЪиЪнЪа. Утюг совсем остыл. (Кричит за сцену.) Фабрицио!
Если другой утюг готов, давайте сюда.
КЪаЪвЪаЪлЪеЪр. Сделайте мне удовольствие, возьмите флакон.
МЪиЪрЪаЪнЪдЪоЪлЪиЪнЪа (пренебрежительно, продолжая гладить). Синьор
кавалер, я подарков не принимаю.
КЪаЪвЪаЪлЪеЪр. Однако от графа Альбафьорита принимали.
МЪиЪрЪаЪнЪдЪоЪлЪиЪнЪа (гладит). Силком. Чтобы не огорчать его.
КЪаЪвЪаЪлЪеЪр. Почему же вы хотите огорчить меня?
МЪиЪрЪаЪнЪдЪоЪлЪиЪнЪа. А не все ли вам равно, если женщина и доставит
вам огорчение? Вы же не выносите женщин.
КЪаЪвЪаЪлЪеЪр. Ах, Мирандолина! Теперь уж я не могу сказать этого.
МЪиЪрЪаЪнЪдЪоЪлЪиЪнЪа. Синьор кавалер, в котором часу восходит новая
луна?
КЪаЪвЪаЪлЪеЪр. Я переменился не под влиянием луны. Это чудо совершила
ваша красота, ваше неотразимое изящество.
МЪиЪрЪаЪнЪдЪоЪлЪиЪнЪа (громко смеется, продолжая гладить). Ха-ха-ха!
КЪаЪвЪаЪлЪеЪр. Вы смеетесь?
МЪиЪрЪаЪнЪдЪоЪлЪиЪнЪа. Хотите, чтобы я не смеялась? Сами глумитесь надо
мною и еще удивляетесь, что я смеюсь?
КЪаЪвЪаЪлЪеЪр. Ах, плутовка! Мне смеяться над вами? Мне? Ну, возьмите
флакон.
МЪиЪрЪаЪнЪдЪоЪлЪиЪнЪа (гладит). Спасибо, спасибо.
КЪаЪвЪаЪлЪеЪр. Возьмите, или я рассержусь.
МЪиЪрЪаЪнЪдЪоЪлЪиЪнЪа (кричит преувеличенно громко). Фабрицио, утюг!
КЪаЪвЪаЪлЪеЪр (в гневе). Берете или нет?
МЪиЪрЪаЪнЪдЪоЪлЪиЪнЪа. Взбесился! (Берет флакон и с пренебрежением
бросает его в корзину с бельем.)
КЪаЪвЪаЪлЪеЪр. Что же вы его швыряете?
МЪиЪрЪаЪнЪдЪоЪлЪиЪнЪа (кричит громко, как раньше). Фабрицио!
ЯВЛЕНИЕ ПЯТОЕ
Те же и Фабрицио с утюгом.
ФЪаЪбЪрЪиЪцЪиЪо. Вот и я.
МЪиЪрЪаЪнЪдЪоЪлЪиЪнЪа (берет утюг). Хорошо нагрелся?
ФЪаЪбЪрЪиЪцЪиЪо. Очень хорошо, синьора.
МЪиЪрЪаЪнЪдЪоЪлЪиЪнЪа (Фабрицио, нежно). Что с вами? Вы какой-тосмущенный.
ФЪаЪбЪрЪиЪцЪиЪо. Да нет, ничего, хозяйка. Ничего.
МЪиЪрЪаЪнЪдЪоЪлЪиЪнЪа (нежно). Вам нехорошо?
ФЪаЪбЪрЪиЪцЪиЪо. Дайте мне другой утюг, если хотите, чтобы я поставилего на огонь.
МЪиЪрЪаЪнЪдЪоЪлЪиЪнЪа. Правда, я боюсь, что вам нездоровится.
КЪаЪвЪаЪлЪеЪр. Да дайте же ему утюг, и пусть он уходит.
МЪиЪрЪаЪнЪдЪоЪлЪиЪнЪа. Вы знаете, я очень люблю его. Он мой доверенныйслуга.
МЪиЪрЪаЪнЪдЪоЪлЪиЪнЪа (дает Фабрицио утюг). Возьмите его, мой милый,поставьте его.
ФЪаЪбЪрЪиЪцЪиЪо (нежно). Синьора хозяйка...
МЪиЪрЪаЪнЪдЪоЪлЪиЪнЪа. Ну, живо, живо!
ФЪаЪбЪрЪиЪцЪиЪо (в сторону). Ну и жизнь! (Уходит.)
ЯВЛЕНИЕ ШЕСТОЕ
Кавалер и Мирандолина.
КЪаЪвЪаЪлЪеЪр. Так любезничать, синьора, со слугою?..
МЪиЪрЪаЪнЪдЪоЪлЪиЪнЪа. Что вы хотите сказать?
КЪаЪвЪаЪлЪеЪр. Что? Вы увлечены им! Видеть нетрудно.
МЪиЪрЪаЪнЪдЪоЪлЪиЪнЪа (гладит). Я увлечена слугою? Хорош комплимент,синьор! Я не страдаю дурным вкусом. Если бы я хотела влюбиться, то не терялабы своего времени так глупо.
КЪаЪвЪаЪлЪеЪр. Вы достойны любви короля.
МЪиЪрЪаЪнЪдЪоЪлЪиЪнЪа (гладит). Бубнового или пикового?
КЪаЪвЪаЪлЪеЪр. Мирандолина, оставим шутки и будем говорить серьезно.
МЪиЪрЪаЪнЪдЪоЪлЪиЪнЪа (гладит). Говорите, я вас слушаю.
КЪаЪвЪаЪлЪеЪр. Вы не можете бросить на минутку ваше глаженье?
МЪиЪрЪаЪнЪдЪоЪлЪиЪнЪа. Простите, мне необходимо выгладить все это бельедо завтра.
КЪаЪвЪаЪлЪеЪр. Значит, для вас белье важнее, чем я?
МЪиЪрЪаЪнЪдЪоЪлЪиЪнЪа (гладит). Ну конечно.
КЪаЪвЪаЪлЪеЪр. Вы сознаетесь?
МЪиЪрЪаЪнЪдЪоЪлЪиЪнЪа (гладит). Еще бы! Бельем этим я будупользоваться, а какой мне толк от вас?
КЪаЪвЪаЪлЪеЪр. Вы можете располагать мною, как вам заблагорассудится.
МЪиЪрЪаЪнЪдЪоЪлЪиЪнЪа. Ну да! Вы не любите женщин.
КЪаЪвЪаЪлЪеЪр. Да не мучьте же меня! Вы отомщены совершенно достаточно.Я вас уважаю, я уважаю таких женщин, как вы, если только они вообщесуществуют. Ценю вас, люблю вас и умоляю вас о сострадании.
МЪиЪрЪаЪнЪдЪоЪлЪиЪнЪа. Так мы и запишем. (Быстро гладит и роняет на пол
манжетку.)
КЪаЪвЪаЪлЪеЪр. Поверьте мне. (Поднимает манжетку и подает ей.)
МЪиЪрЪаЪнЪдЪоЪлЪиЪнЪа. Не беспокойтесь, пожалуйста.
КЪаЪвЪаЪлЪеЪр. Вы заслуживаете, чтобы вам служили.
МЪиЪрЪаЪнЪдЪоЪлЪиЪнЪа (громко смеется). Ха-ха-ха!
КЪаЪвЪаЪлЪеЪр. Опять смеетесь?
МЪиЪрЪаЪнЪдЪоЪлЪиЪнЪа. Смеюсь, потому что вы шутите надо мной.
КЪаЪвЪаЪлЪеЪр. Мирандолина, я больше не могу!
МЪиЪрЪаЪнЪдЪоЪлЪиЪнЪа. Вам дурно?
КЪаЪвЪаЪлЪеЪр. Да, у меня закружилась голова.
МЪиЪрЪаЪнЪдЪоЪлЪиЪнЪа (с пренебрежением бросает ему флакон). Вот вамваша мелиссовая вода.
КЪаЪвЪаЪлЪеЪр. Не будьте со мной так суровы. Верьте мне, я люблю вас!
Клянусь вам! (Хочет взять ее за руку; она обжигает его утюгом.) Ой!
МЪиЪрЪаЪнЪдЪоЪлЪиЪнЪа. Простите, я не нарочно.
КЪаЪвЪаЪлЪеЪр. Вытерплю! Пустяки! Вы обожгли меня куда сильнее.
МЪиЪрЪаЪнЪдЪоЪлЪиЪнЪа. Где это я вас обожгла еще?
КЪаЪвЪаЪлЪеЪр. В сердце.
МЪиЪрЪаЪнЪдЪоЪлЪиЪнЪа (зовет со смехом). Фабрицио!
КЪаЪвЪаЪлЪеЪр. Бога ради, не зовите его.
МЪиЪрЪаЪнЪдЪоЪлЪиЪнЪа. Но если мне нужен другой утюг.
КЪаЪвЪаЪлЪеЪр. Клянусь небом, если он придет, я размозжу ему голову!
МЪиЪрЪаЪнЪдЪоЪлЪиЪнЪа. Очень мило! Что же, я не могу звать моих слуг?
КЪаЪвЪаЪлЪеЪр. Зовите другого. Его я видеть не могу.
МЪиЪрЪаЪнЪдЪоЪлЪиЪнЪа. Мне кажется, синьор кавалер, что вы много себе
позволяете. (Отходит от стола с утюгом в руке.)
КЪаЪвЪаЪлЪеЪр. Простите. Я вне себя.
МЪиЪрЪаЪнЪдЪоЪлЪиЪнЪа. Я пойду на кухню. Доставлю вам удовольствие.
КЪаЪвЪаЪлЪеЪр. Нет, постойте, дорогая.
МЪиЪрЪаЪнЪдЪоЪлЪиЪнЪа (идет). Этого еще не хватало!
КЪаЪвЪаЪлЪеЪр (идет за ней). Простите меня.
МЪиЪрЪаЪнЪдЪоЪлЪиЪнЪа (идет). Не могу позвать, кого мне хочется!
КЪаЪвЪаЪлЪеЪр (идет за ней). Признаюсь вам: я вас к нему ревную.Первый раз в жизни я чувствую, что такое любовь.
МЪиЪрЪаЪнЪдЪоЪлЪиЪнЪа (идет). Никогда в жизни никто не смел мнеприказывать!
КЪаЪвЪаЪлЪеЪр (следует за ней). Я и не собираюсь вам приказывать. Я
прошу вас.
МЪиЪрЪаЪнЪдЪоЪлЪиЪнЪа (оборачивается, гордо). Чего вы хотите от меня?
КЪаЪвЪаЪлЪеЪр. Любви, сострадания, жалости.
МЪиЪрЪаЪнЪдЪоЪлЪиЪнЪа. Человек, которому еще утром были противны всеженщины, сейчас молит о любви и о сострадании...
Не верю (Уходит.)
ЯВЛЕНИЕ СЕДЬМОЕ
Кавалер, один.
КЪаЪвЪаЪлЪеЪр. Будь проклят тот миг, когда я посмотрел на нее в первый
раз!
ЯВЛЕНИЕ ВОСЬМОЕ
Кавалер и маркиз.
МЪаЪрЪкЪиЪз. Кавалер, вы меня оскорбили!
КЪаЪвЪаЪлЪеЪр. Простите, это было нечаянно.
МЪаЪрЪкЪиЪз. Вы меня удивляете!
КЪаЪвЪаЪлЪеЪр. В конце концов, ведь я не попал в вас кувшином.
МЪаЪрЪкЪиЪз. Капля воды попала на мое платье.
КЪаЪвЪаЪлЪеЪр. Простите еще раз.
МЪаЪрЪкЪиЪз. Это наглость.
КЪаЪвЪаЪлЪеЪр. Ведь я не нарочно! В третий разЪ- простите.
МЪаЪрЪкЪиЪз. Я требую удовлетворения.
КЪаЪвЪаЪлЪеЪр. Если не хотите простить меня и требуете удовлетворения, готов. Я не боюсь вас.
МЪаЪрЪкЪиЪз (меняет тон). Боюсь, что пятно не сойдет, это меня и сердитбольше всего.
КЪаЪвЪаЪлЪеЪр (с негодованием). Перед вами извиняется кавалер. Что вамеще нужно!
МЪаЪрЪкЪиЪз. Если вы сделали это не со злым умыслом... забудем обовсем.
КЪаЪвЪаЪлЪеЪр. Я говорю вам, что готов вам дать какое угодноудовлетворение.
МЪаЪрЪкЪиЪз. Не будем больше говорить об этом.
КЪаЪвЪаЪлЪеЪр. Вы бог весть кто, а не дворянин!
МЪаЪрЪкЪиЪз. Вот это мне нравится! У меня гнев прошел, а вы начинаетесердиться.
КЪаЪвЪаЪлЪеЪр. Ваше счастье, что я был в мирном настроении.
МЪаЪрЪкЪиЪз. Мне жаль вас. Я знаю, что у вас неприятности.
КЪаЪвЪаЪлЪеЪр. Я в ваши дела не вмешиваюсь.
МЪаЪрЪкЪиЪз. Синьор враг женщин, вы, кажется, попались?
КЪаЪвЪаЪлЪеЪр. Я! Каким образом?
МЪаЪрЪкЪиЪз. Очень просто. Влюбились.
КЪаЪвЪаЪлЪеЪр. Черт бы вас побрал!..
МЪаЪрЪкЪиЪз. И нечего скрывать...
КЪаЪвЪаЪлЪеЪр. Оставьте меня в покое. Не то, клянусь небом, вампридется горько раскаяться! (Уходит.)
ЯВЛЕНИЕ ДЕВЯТОЕ
Маркиз, один.
МЪаЪрЪкЪиЪз.
Как обидно, что он посадил мне это пятно! Нельзя ли вывести его
как-нибудь? (Оглядывает стол и корзину для белья.) Какой хорошенький флакончик! Золотойили бронзовый? Наверно, бронзовый. Будь золотой, не валялся бы здесь. Если в
нем нашатырный спирт, как раз будет хорошо для пятна. (Открывает, нюхает,пробует.) Мелиссовая вода! На худой конец, можно и этим. Попробуем.
ЯВЛЕНИЕ ДЕСЯТОЕ
Маркиз и Деянира. ДЪеЪяЪнЪиЪрЪа. Что вы делаете тут в одиночестве, синьор маркиз? Отчегоне зайдете к нам?
МЪаЪрЪкЪиЪз. А, синьора графиня! Я как раз шел, чтобызасвидетельствовать вам свое почтение.
ДЪеЪяЪнЪиЪрЪа. Чем это вы были тут заняты?
МЪаЪрЪкЪиЪз. А вот, видите? Я очень чистоплотный человек. Хотелпопробовать свести это пятно.
ДЪеЪяЪнЪиЪрЪа. Чем?
МЪаЪрЪкЪиЪз. Мелиссовой водой.
ДЪеЪяЪнЪиЪрЪа. Что вы! Мелиссовая вода не годится. От нее пятно толькорасползается еще больше.
МЪаЪрЪкЪиЪз. А что для этого нужно?
ДЪеЪяЪнЪиЪрЪа. Я знаю секрет, как выводить пятна.
МЪаЪрЪкЪиЪз. Так сделайте мне удовольствие, научите меня.
ДЪеЪяЪнЪиЪрЪа. Охотно. Я берусь за один скудо удалить это пятно так,что следа не останется.
МЪаЪрЪкЪиЪз. Вам нужен для этого целый скудо?
ДЪеЪяЪнЪиЪрЪа. Да, синьор. Неужели это такой большой расход?
МЪаЪрЪкЪиЪз. Лучше все-таки попробовать мелиссовой водой.
ДЪеЪяЪнЪиЪрЪа. Покажите. Хорошая она у вас?
МЪаЪрЪкЪиЪз. Замечательная, попробуйте. (Дает ей флакон.)
ДЪеЪяЪнЪиЪрЪа (пробует). Я умею готовить лучше.
МЪаЪрЪкЪиЪз. Вы готовите и такие вещи?
ДЪеЪяЪнЪиЪрЪа. Я люблю заниматься всем понемногу.
МЪаЪрЪкЪиЪз. Молодец, дамочка, молодец! Это мне нравится.
ДЪеЪяЪнЪиЪрЪа. А этот флакончик золотой?
МЪаЪрЪкЪиЪз. Разве вы не видите? Самое настоящее золото.
ДЪеЪяЪнЪиЪрЪа. Он ваш?
МЪаЪрЪкЪиЪз. Мой, а будет вашим, если прикажете.
ДЪеЪяЪнЪиЪрЪа. Очень благодарна за любезность. (Кладет флакон себе вкарман.)
МЪаЪрЪкЪиЪз. Вы это, конечно, в шутку?
ДЪеЪяЪнЪиЪрЪа. Как! Ведь вы сами предложили мне.
МЪаЪрЪкЪиЪз. Такая вещь не для вас. Ничтожный пустячок. Я услужу вамчем-нибудь получше, если хотите.
ДЪеЪяЪнЪиЪрЪа. Что вы! Что вы! Этого даже много для меня. Благодарювас, синьор маркиз.
МЪаЪрЪкЪиЪз. Послушайте! Скажу вам по секрету: он не золотой, абронзовый.
ДЪеЪяЪнЪиЪрЪа. Тем лучше. Мне он будет дороже золотого. Все, что идетот вас, для меняЪ- драгоценность.
МЪаЪрЪкЪиЪз. Ну, мне нечего больше сказать. Пожалуйста, оставьте его,если не брезгуете.
ДЪеЪяЪнЪиЪрЪа. Синьор маркиз, вы очень великодушны.
МЪаЪрЪкЪиЪз. Мне совестно дарить вам такие безделки. Мне бы хотелось,чтобы флакон был золотым.
ДЪеЪяЪнЪиЪрЪа. А мне кажется, что он золотой и есть.
МЪаЪрЪкЪиЪз. Кто видел мало золотых вещей, тот может ошибиться. Я сразуразличаю, где что.
ДЪеЪяЪнЪиЪрЪа. И по весу он как будто золотой.
МЪаЪрЪкЪиЪз. А все-таки не золотой.
ДЪеЪяЪнЪиЪрЪа. Покажу приятельнице.
МЪаЪрЪкЪиЪз. Только не показывайте Мирандолине, синьора графиня. Онаболтушка. Не знаю, понимаете ли вы меня?
ДЪеЪяЪнЪиЪрЪа. Отлично понимаю. Я покажу его одной Ортензии.
МЪаЪрЪкЪиЪз. Баронессе?
ДЪеЪяЪнЪиЪрЪа. Да, да, баронессе. (Уходит со смехом.)